Фокусираното и емпатично слушане е същността на лидерството

„Всяка сутрин си напомням: нищо от това, което ще кажа днес, няма да ме научи на нещо ново. Ако искам да се уча, трябва да го правя, като слушам.“

Лари Кинг

Понеделник сутрин, първата среща за седмицата. Среща на екипа. Осем участници – петима на място и трима онлайн. Поздравявате се приятелски. Срещата има дневен ред, изпратен от вас още при насрочването ѝ. И въпреки това всички, включително и вие, се опитват да наложат своята гледна точка, без особено да обръщат внимание на това, което вече е казано.

Попадали ли сте в подобна ситуация?

Photo credit: Eik Karits, Unsplash

Хората с власт често го правят.

Президентът Франклин Д. Рузвелт се уморил да се усмихва и да казва обичайните любезности по време на приемите в Белия дом. Затова една вечер решил да провери дали изобщо някой слуша какво говори. Когато всеки гост се приближавал с протегната ръка, той се усмихвал широко и казвал: „Тази сутрин убих баба си.“

Повечето хора автоматично отговаряли с фрази като „Колко хубаво.“ или „Продължавайте с прекрасната си работа.“ Никой не слушал какво казва той, с изключение на един чуждестранен дипломат. Когато президентът му казал: „Тази сутрин убих баба си“, дипломатът тихо отвърнал: „Сигурен съм, че си го е заслужавала.“

Шегата настрана – особено днес, една от основните причини за липсата на разбиране в комуникацията е, че ние най-често слушаме, за да отговорим, а не за да разберем гледната точка на другия. Независимо дали сме на лидерска позиция или не, това е широко разпространен комуникационен пропуск.

Емпатичното слушане е задължително, но за повечето от нас то не е лесно постижимо. За да станем емпатични слушатели, трябва ежедневно да развиваме определени качества, като:

• фокус предимно навън;

• устойчивост;

• 100% присъствие – тук и сега;

• откритост;

• желание за учене;

• свързване и на емоционално ниво;

• слушане на това, което се казва;

• слушане и на това, което не се казва;

• избягване на етикетиране на хора и действия;

• спокойствие.

Освен ако съзнателно не сме се отучили от това, повечето от нас по време на комуникация се фокусират навътре – върху себе си. Това е естествено, но можем да бъдем много по-ефективни, когато насочим вниманието си почти изцяло навън – към партньора или партньорите в комуникацията.

Изисква се сериозна устойчивост, особено когато ни е трудно да се свържем с другия човек. Всеки може да се справя, когато общуването е лесно и естествено. Истинското умение е да го правим и тогава, когато нещата не „щракват“ по правилния начин.

Ето защо е изключително важно да останем фокусирани върху партньора – върху неговите идеи, гледна точка и емоционално състояние. Това означава да отрежем шума и да присъстваме за другия човек, вместо да се водим от собствените си егоистични интереси и цели.

Колкото по-отворени и готови да се учим сме, толкова по-успешна е комуникацията ни с членовете на екипа. Това не означава да се съгласяваме привидно с чуждата гледна точка, а след това да правим каквото сме си решили, а по-скоро да допуснем възможността наистина да приемем и интегрираме идеите на другите.

Да сме на едно и също емоционално ниво – като осъзнат избор – обикновено помага от една страна другият човек да бъде по-отворен и склонен да споделя, а от друга – ние самите да видим, чуем и усетим нещата от една напълно различна перспектива.

Когато сме фокусирани и слушаме с цел разбиране, можем да уловим повечето от основните идеи, които ни се комуникират.

Но за да усетим пълния смисъл на посланието, трябва да обръщаме внимание не само на вербалната страна, но и на невербалните и паравербалните аспекти. Ние слушаме не само какво е казано, но и какво остава неизказано. Търсим съгласуваност между всички елементи на посланието.

И правим всичко възможно да избегнем един от най-смъртоносните грехове в комуникацията – етикетирането на хора и действия.

Фокусът предимно навън ни помага да запазим спокойствие независимо от обстоятелствата. А спокойствието е стабилна основа за разпространяване на това състояние и сред членовете на екипа – изключително важно за ежедневните решения в професионалния и личния ни живот.

Тези умения, според мен, са същността на лидерството.

Затова следващия път, когато имате среща с екипа си – поздравете се, настанете се удобно, фокусирайте се…и просто слушайте.